Области

ФОЛКЛОРНИ ОБЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ

Стилът в българските народни танци се е оформил в продължение на векове в зависимост от условията на духовен живот, нравите и обичаите, при които е живял и се е развивал народът ни! Уникалността на стъпките и фигурите идва от това, че когато танцуващият играе, той влага всичко от себе си, всички чувства, мисли и настроения. Танцува не само неговото тяло, танцуват неговите душа и сърце! Женските народни танци се характеризират главно с лирично настроение, а мъжките – с комично, а в някои случаи – и с войнствено. Закачливо настроение можем да открием в смесените танци, изпълнявани от момци и девойки. С радостно, бодро настроение се отличават всички женски, мъжки и смесени танци с развлекателна функция, както и някои с обичайна функция! В страната ни има шест етнографски области като всяка от тях се отличава със специфични движения и уникални танци и хора!

ШОПСКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

Шопска фолклорна област, наричана още “Шоплукът” се отличава с редица културни особености. Мнозинството от нейното население се отнася към шопската етнографска група и носи общото название “шопи”. Географски областта обхваща Софийско, Пернишко, Трънско, Брезнишко, Радомирско, Самоковско и Кюстендилско.

Движенията и акцентите в шопските танци често са насочени надолу към земята. Сякаш шопът се бори, мачка и гази някакъв въображаем противник, който е повалил на земята. В други моменти движенията и акцентите са насочени нагоре – с изразен стремеж за откъсване от земята. За наблюдаващите изглежда сякаш шопът първо се бори с противника си, а след това ликува и се гордее от своята победа.

В строежа на шопските танци се разграничават два вида движения – основни и действени (командите). Основните са “Шопска”, “Граовка”, “Ръченична”. Те се явяват като спойка между разнообразните действени движения. В действените движения участва цялото тяло, тя са по-широки, по-едри, с повече придвижване в пространството, докато основните са по-ситни и дребни и се изпълняват почти на място. Този контраст между двата вида движения е съществен белег на шопските танци.

Най-популярно и изпълнявано почти във всички райони на Шопската област е “воденото” хоро “За пояс”, наричано още “Селското”, “Шопско за пояс”, “Търчано”, “Мелничката”, “Едностранка”, “У место” и т.н. Типично за строежа на това хоро е, че се състои от 10 такта в размер 2/4 или 7/16 с трети дълъг дял.

ТРАКИЙСКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

Тракийската фолклорна област обикновено се разделя на три района – западнотракийски, източнотракийски и странджански.

Тракийските народни танци съществено се отличават от танците в другите области. Често се играят в умерено темпо, което се среща главно в смесените и женските танци. Мъжките танци са бързи, но бързото темпо се редува с умерено за отдих.

Много от странджанските танци са във връзка с някакъв обред. Най-типични са нестинарските танци, великденските ръченици и кукерските игри. Странджанците играят с голяма съсредоточеност и сериозност. Мъжете респектират със сложни пляскания, а ръцете им излъчват сила и достойнство. Акцентът в тракийските танци е движението, насочено надолу – олицетворение на почитта към земята. В някои танци ясно се виждат заемки от битови трудови процеси като месене на хляб и точене на тесто. Тракиецът слива празника и делника в танца си, показвайки, че всеки ден е своеобразен празник.

РОДОПСКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

Родопската фолклорна област преди е била включена като район от тракийската област. Обособяването ѝ като самостоятелна се е наложило от по-съществените различия между двете области.

Родопските танци са бавни и умерени с малко разнообразие на движенията и сравнителна простота. Играят се най-често на песен, като характерно тук е, че мъжете също пеят.Хора̀та се играят в полукръг или кръг и най-често са само мъжки или само женски. Срещат се и разделно-смесени хора, но при тях мъжете и жените не се нареждат един до друг мъж-жена, а в началото на хорото се хващат само мъжете, а след тях – жените.

Мъжете се залавят най-често за длани, което е много характерно за Родопите. В другите области този захват е много рядко срещан. Мъжете играят с широки стъпки, клякат и коленичат бавно и тромаво.

Жените се хващат за длани или под ръка. Характерно за женските танци е, че се стъпва изключително на цяло ходило. В движенията има и подскоци, но те са много ниски и сдържани. Жените са винаги в сгъстена верига, в кръг, близо една до друга, без да се разреждат по време на играта.

Интересни за Родопите са и специалните хора́ и хумористични игри, идващи от подражанието на животни – заешка, мечешка и други подобни игри.

ПИРИНСКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

Пиринската фолклорна област има много танци, повлияни от шопската, тракийската и родопската област, като се наблюдава дори гръцко влияние. Малко са запазените танци с чисто пирински стил. Най-чисти, без странично влияние, са тези в Петричко и Сандански.

Леката и стегната носия позволява по-висока игра, изразена в бавни, гъвкави прескоци, подскоци и високи свивки, съчетани с пружинки. Хора̀та тук са умерено бързи, движенията са леки и пластични, съчетани с резки заставания в поза, траещи дори няколко такта. Бавните танци са много тържествени, в тях мъжете влагат много енергия и чувства.Най-популярните и обичани народни хора от Пиринската област са: Македонско, Арап, Ширто, Малешевско, Гинка, Велинградско, Дуна иде, Старо банско, Джангурица, Чорбаджийско, Ески и др.

ДОБРУДЖАНСКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

По начало добруджанските народни танци са силно базирани на тракийските, тъй като тракийските преселници, разбира се, оставят своя отпечатък и в танцовото изкуство.

Все пак обаче, с годините добруджанските танци добиват един свой специфичен изпълнителски стил. Той се изразява с типично приклекнало танцуване и множество акценти в движенията, насочени към земята. Това е основен белег на добруджанския танц, който красноречиво олицетворява връзката на добруджанеца със земята.

Голяма роля в тукашните танци играят и ръцете със своята специфична пластичност, освободени лакти и гъвкави китки.

Добруджанските народни танци се отличават от танците на другите области по няколко белега. Най-често се изпълняват в умерено темпо. Играят се с леко отворени колена. Наситени са с множество клякания при мъжете. Характерно е плавно полюшване на тялото, типично както за жените, така и за мъжете.

Женските добруджански хора много често се изпълняват на песен, която жените сами пеят, обичайно в 2/4 тактов размер. Такива са “Данец” (“Буенец”) и други хора, които носят названието си от името на песента, на която се играят – “Скарали ми се три моми”, “Задали ми се, задали”, “Рано ми рано” и др.

Мъжките хора най-често се играят “на леса” – хват за пояс. Хорото започва като “водено” (“скъсано”), но в един момент, когато играчите добият достатъчна увереност, спират и продължават да играят на място – “на леса”, като показват доста сложни и заплетени движения. Такава е “Сборенката”, която на много места народът нарича “капакът” на хората, т.е. най-сложна и обичана от народа.

СЕВЕРНЯШКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

Много са факторите, обусловили развитието на северняшкия танц, за да достигне вида, в който го познаваме в днешно време. Пътят на развитието му е бил дълъг и сложен. Приема се, че северняшките народни танци са изкристализирали на базата на културата на траки, славяни и на някои други племена, които в определен исторически период са достигнали земите ни.

Северняшките танци се отличават с широки движения, волно люлеене на ръцете и много подскоци. Скокливият характер се обуславя от някогашната радост и възторг на северняците от живота, което ги принуждава да не вървят спокойно, а да тичат и подскачат, изразявайки по този начин своите чувства и щастливи емоции.

В движенията на танците в крайдунавските селища е характерно и натрисането, изразено в трептене на горната част на тялото и раменете. Вихреността и динамиката са изразени в много северняшки танци. Много добре са подчертани тези особености в правите хора (в 2/4 тактов размер), които се отличават със своята скокливост и жизненост. Но северняшките танци далеч не се изчерпват само с правите хора.

Тази област е много богата на хора в различни ритми и тактове. Тук има много пайдушки, грънчарски, дайчови, ганкини и еленини хора. Техните варианти са изключително разнообразни по движения и сложност, но във всички е налице волност, вихреност и лекота. Много от посочените танци са станали популярни за цялата страна. Такива са Северняшкото (Търносвко), Свищовско, Елено моме, Дайчово, Ганкино и други.